Към скалните църкви на Тиграй се насочихме не толкова заради самите църкви, колкото заради природата около тях. От равното поле в далечината пред нас стърчаха червеникави скални планинки. След тях пак пустош и отново скали. Надявахме се да намираме подходящи за спане места между селата, през които минаваме. Още първата вечер видяхме, че това ако не невъзможно, ще е доста трудно. Цялото поле бе осеяно с къщи и ниви около тях. Не можехме да повярваме, че колкото и да вървим няма едно ненаселено петно земя. Колкото и да е голяма държавата нейните 82 милиона население добре са я населили.
Галерия – тук
История – тук
