За Бале ще се опитам да напиша и да разкажа, защото снимането на такива пейзажи не ми се отдаде. Безкрайни, безкрайни плата. Безкрайни долини. Всичко се простира до където стига погледа, а и продължава след това. В Симиен следващите лагери се виждаха, просто стигането до тях беше с много повечко слизане, качване и въртене. В Бале разстоянията са огромни, но теренът е много лесен за ходене. Офисът на парка се намира на 3200 м надморска височина, а най високият връх в планината е 4377 м. Офисът е и най-вероятно най-ниското място в парка, на което бяхме. Всичко е плавно, спокойно и безкрайно. Този терен позволява навсякъде в парка да може да се отиде на кон. Хората от селата в парка също се придвижват на коне. Това е и атракцията за туристите – преходи на коне. Знаехме това, но някак го подценихме, а разстоянията между лагерите също са сметнати за придвижване с кон. Наистина няма никакви стръмни изкачвания или слизания по-дълги от час, но също така няма и преход по-къс от 20 километра.
Галерия – тук
История – тук