Много, много планове не правим, а оставяме решенията на къде да продължим или колко да се задържим някъде да се взимат на момента. В този дух, докато бяхме в Лалибела, още почти нищо не бяхме проучили за южна Етиопия и когато руснакът, с който там се запознахме, ни разказа за приключенията си в Консо, ние нямахме никаква представа за къде говори. Той беше в Етиопия за по-малко от две седмици и това, че беше избрал точно Консо за едно от малкото места, на които да отиде, ни накара да се поинтересуваме повече. Всъщност Консо е изходна точка за обиколка на долината на река Омо и е най-лесния допир до тази уникална култура.
Пристигнахме в Консо точно за пазарния ден, в който се събират хора от всички околни села. За разлика от всичко друго в Етиопия, пазарите тук не започват в шест сутринта, а към обяд. И това не е защото хората са по-мързеливи, а защото вървят пет-шест часа, за да стигнат до мястото. На пазара всеки продава най-причудливи неща. Продават се подправки, всякакви житни култури, животни, плодове, коренчета, олио… Мъжете продават и купуват само добитък, всичко останало е женска работа. Има разбира се и китайски тениски и фенерчета, които са модерните придобивки. Нас най-много ни привлече мястото, на което се продават дърва и слама. До късен следобед продължаваха да прииждат нови и нови жени, носещи тези ценности в малко по-големия град Консо. До края на пазара повечето дърва и слама останаха непродадени и жените се натовариха отново и ги понесоха по дългия път обратно. Огромните снопове се носят на гол гръб. Смешни бяха очевидно новите за бабите тениски. През целия им път, тениските са само нахлузени през главите им, а гърбовете и гърдите им са голи. Дали идеята е да си запазят по-дълго здрави тениските или през почти целият им живот са носили на гол гръб и навика си остава, не знам. Веднъж разтоварят ли се, тениските се махат, поизтупват и обличат. Чудихме се какво ли е било облеклото им преди да се появят тениските и забелязахме единиците останали с кожи от коза, прикриващи гърдите им. За разлика от невръзващите се с картината тениски, всички жени бяха облечени в традиционни Консо поли, чиято форма наподобява формата на покривите на къщите им.
Държавата очевидно е решила да вземе контрола върху туризма по тези места и за целта има учредена асоциация на локалните екскурзоводи. От една страна те събират такса за вход в селата, която се използва са подпомагане на племенните общности, но освен това прикачат към всяка група туристи по един екскурзовод. Колкото по на юг слизаме толкова по забавно става убеждаването на водачи и скаути да вървят пеша с нас. В Консо всички туристи минават с големите си джипове наети от Адис и водачите са свикнали да получават не малката си такса за разходка с кола за един, два часа. В повечето случаи дори не им се налага да обясняват каквото и да е, защото туристите вече са си взели квалифициран екскурзовод от самото им пристигане на летището. Идеята на правителството обаче е, че трябва да се вливат пари и да се дава работа и на местното население. Така че, дали човек е дошъл с водач или иска да се разхожда сам, все е прецакан и трябва да си вземе още един спътник. Забавна ни беше табелката, гласяща, че към фиксираната такса за ден трябва да се добави и нефиксирано количество пари, ако ще се ходи пеша. Доброто за нас беше, че случайно бяхме в най-умрелия туристически сезон и пазарлъците с изгладнелите екскурзоводи бяха лесни.
И така, снабдени с екскурзовод и желание за обиколка на околните села, започнахме да разучаваме странностите и обичаите на второ етиопско племе, с което се срещахме. До близкото минало повечето племена са били в конфликт едно с друго. Затова племето Консо правят селата си на върха на хълмове, ограждат ги с високи огради и поставят всякакви други препятствия срещу евентуални недоброжелатели. В този стил са и входовете на дворовете и къщите, високи под метър, така че всеки, който влиза, да е на четири крака. Доста неблагоприятна поза ако си враг. В зависимост от големината на селото, в него са построени няколко по-големи обществени колиби. Освен за решаване на спорове, за клюки и дебати, всяка вечер в тях се редуват да спят млади мъже. Идеята е да пазят селото, а също и при възникване на какъвто и да е проблем да бъдат викани за помощ. Подът на спалното помещение е направен от доста неравни и неудобни дръвчета, което е не просто лошо изпълнение, а решение на проблема с дълбокия сън на пазачите. На централния площад, пред обществената колиба, във всяко Консо село се издига стълб на поколенията, направен от сноп прави дървета. На всеки осемнадесет години към този стълб се добавя поредното дърво и по този начин лесно се определя възрастта на селото. С всяко увеличаване на снопа се сменят и задълженията на мъжете от всяко поколение.
Хората от племето Консо се делят на девет клана. Идеята, която поне ние разбрахме, а не се съмнявам да има и други, е чисто възпрепятстване на кръвосмешенията. Семейства се правят само от двойки от различни кланове. Всеки клан си има вожд. И тук става забавното. Когато вождът умре, идва ред властта му да поеме най-големия му син. Но не веднага. Тялото на вожда се мумифицира и се оставя да си седи в дома му цели девет години! През тези години той не е умрял, а се води за болен. Синът му изпълнява задълженията на вожд, но има съветници, които май имат думата поне колкото и той. Това е особено полезно, когато бъдещият вожд е в ранното си детство. След като все пак вождът вземе че умре след дългата си „болест“, идва ред на поредния странен обичай. Тялото не се погребва в нормална дупка в земята, а след достигането на необходимата дълбочина на гроба, на дъното му се прави странична ниша. Там се полага тялото, така че пръста да не тежи върху него. След това на малко разстояние от гроба се поставят вече направените от специалисти „уаки”. Уаката е дървена статуя на човек. Уаки се правят само на починали вождове или на герои. Героите са хора, убили враг или голямо диво животно, например лъв. За това и лъвове няма, има само уаки. До гроба се поставят множество статуи в опреден ред. В средата е статуята на починалия, умело показваща всички негови детайли и максимално приличаща на него. От двете му страни стоят статуите на жените му. Те може да са няколко, и те също са с всички атрибути, като гърдите са важни за да се знае, че това е статуя на жена. Подчертавам това, защото само статуите на героите са с отчетливо видими гениталии. Следващите в страни уаки са на убитите врагове и са без гениталии. Така че, ако на жените отсъстваха гърдите, лесно можеше да се сбъркат с врагове. А враговете са само мъже, разбира се. А по-важното е как се доказва, че е убит враг – по донесения в селото негов пенис. Дори и да не е убит, със сигурност след схватката вече няма да може да допринесе за увеличаването на вражеското племе, ако мъжката му гордост вече не е негово притежание. За това и уаките на враговете са малко по-постни. Ако уаката се прави за герой, убил диво животно, неговата статуя се поставя пред тези на семейството на героя.
За огромно съжаление повечето от тези традиции бавно изчезват. По-разбираемата причина са колекционерите, в чест на които повечето уаки са откраднати и изнесени далеч от Консо. С доста търсене успяхме да видим няколко уаки на оригиналните им места. За да се предпазят от кражби, хората са се принудили да изграждат метални решетки около тях или да ги поставят в дворовете на къщите си, вместо в близост до гробовете. Правителството е направило усилие и е намерило и върнало доста от статуите, но се е сблъскало с други традиции. След поставянето си, уаката е духовно свързана с починалия и никой няма право да я мести. А веднъж преместена, тази връзка се губи и дори и намерена, уаката не бива да бъде поставяна отново до гроба. От това са облагодетелствани главно посетителите на музея, който е построен, след като дълги години ценните намерени „сувенири“ са гниели в склад на общината. Няма да преувелича ако кажа, че това е музея, който ни впечатли най-много от всички в Етиопия. Другата причина традициите на племето да изчезват е старанието на православната, католическата и какви ли не други църкви да покръстят племето до край. И уж идеята е, че религия и традиции не трябва да са в разрез, но някак си църквата не се радвала особено много да се почита мумия девет години. И не само това, другите обичай също лека полека се обявяват за извън правата вяра. По-образованите хора осъзнават проблема и изчезването на културата им, но те са прекалено малка част, за да спрат този процес. Като цяло това с покръстването ни се видя доста гадна работа.
Последната ни разходка около Консо, така се казва и градът и племето, беше до природен феномен, подобен на Стобските пирамиди, и известен сред местните като New York, заради приличащите им на небостъргачи пясъчни форми. След като не можахме да си платим само за вход в селата без да взимаме водач, решихме да пробваме и без двете. Показахме билета за вход от предния ден и въпреки, че доста се зачетоха в него, никой не забеля грешната дата. След слънчевите осемнадесет километра стигнахме на мястото само за да разберем, защо водачите са задължителни. Събралите се десетина младежи направиха разходката ни ад. Странно как не се стигна до бой, след като Яна, убедена че най-голямото момче ме е ударило с пръчката си, бързо скочи и с крясъци му я отне. Интересното беше, че момчето определено се изплаши от нея, а след това и от мен, докато я носех и размахвах. Всичко това бе провокирано от спонтанното решение на момчето да ми забрани да снимам повече, което ме накара да го стресна с малко викове. Тук Яна реши, че съм бил ударен… Въпреки разправията, единственото което постигнахме беше два метра дистанция, но виковете продължаващи от самото ни влизане в New York, не спряха. Като цяло – поредно, не най-приятно преживяване с етиопската младеж. И все пак е по-лесно да се създаде асоциация на екскурзоводите и да се праща по един с всички туристи, отколкото да се образоват и възпитат толкова милиони деца. Фактът си е факт.
