„Сурва 2008“, Перник 26-27.01.2008

Кукери Кукерският фестивал в Перник е другото място освен абитуриентските балове, на което ходя със слушалки в ушите и силна тежка музика звучаща от тях. Хората ходели да се потопят в атмосферата, но на мен ми идва малко в повече. Ако имаше и с какво да си запуша носът щях да съм още по-щастлив. Определено нямам нищо против идеята на кукерите, съзнавам, че това да са шумни е част от ритуала, но просто не мога да чуя собствените си мисли, още по-малко да изкарам шест седем часа.

Като изключа гореспоменатите ми проблеми, фестивалът е едно забавно мероприятие. Събират се групи от цяла България дори и от извън нея. Всички те минават бавно по главната улица, чакайки редът си да излязат пред журито на площада. От двете страни на парада се скупчват множество зяпачи, катерещи се по всички възможни парапети и кошчета за боклук и подскачащи от крак на крак в студеното време. Зад многото хора дошли да видят стария български обичай е разположено множество от малки бързо подвижни кашонени сергийки, на които се продават всевъзможни боклуци – от китайски електроника през захарен памук до домашно вино в малки бутилки от минерална вода.

Фотографи – тонове. Много от тях се взимат на сериозно и мислейки си, че те са най-важните там постоянно се пречкат пред хората дошли да погледат. Поне за мен интересното е малко по-далече от тарапаната и предизпитната треска на участниците. По време на фестивала няколкото близки паркинга се превръщат в импровизирани съблекални. Пълни са с рейсове, хора, маски, вино слънце и настроение. Някакси по-непринудено е.
Определено кукерските маски не са приятна гледка за хора обичащи животните. Одрани и разпънати животни всякакви. И то не само домашни. Не очаквах да видя глава на котка, но това не значи, че не видях. Глави на патенца с отворени човчици, разпънати с клечки за зъби, зайчета, белки всичко има. И миризмата е подобаваща. Предполагам фестивалът съвпада с пиковите периоди на продажба на сапун в градовете, от които идват кукерите, а сигурно и в Перник. Или поне се надявам, не знам как тези хора се возят в рейса към домовете си.
До миналата година фестивалът се провеждаше веднъж на две години, но до колкото разбрах от тази година вече ще е ежегоден. Аз май съм се пренаситил или на две години ми е достатъчно защото тази предпочетох да запълня времето си с каране на ски. А и вече мисля, че научих участниците по физиономии – нищо не се променя. Остава само имената им да запомня, но реших да е догодина.

Галерия – тук

Вашият коментар

Scroll to top