Константин Буюклиев
Индонезийската част на остров Бронео – Калимантан е една от доста не туристическите части на страната. За нас това предлагаше едно интересно начало на пътуването ни в Индонезия. Лесно успяхме да намерим село, в което почти никой не говори английски и прекарахме там седмица в разходки сред природата и изучаване на индонезийски – Bahasa Indonesia. Връщането ни в цивилизацията беше доста рязко – шумен и оживен и наистина шарен плаващ пазар.
Индонезия, Пасар Негара
Галерия – тук
Индонезийската част на остров Бронео – Калимантан е една от доста не туристическите части на страната. За нас това предлагаше едно интересно начало на пътуването ни в Индонезия. Лесно успяхме да намерим село, в което почти никой не говори английски и прекарахме там седмица в разходки сред природата и изучаване на индонезийски – Bahasa Indonesia. Връщането ни в цивилизацията беше доста рязко – шумен и оживен и наистина шарен плаващ пазар.
Индонезия, Южен Калимантан
Галерия – тук
Куала Лумпур е наистина прекрасно място за хващане на евтин полет, прекачване между два такива, изваждане на виза, снабдяване с всичко необходимо, което модерния свят предлага, или просто за прекарване на часове в гледане на фонтаните. Това, за което определено не става, е за хора без кола и дори за пешеходни разходки в опити за разглеждане на града. И все пак прибирането ни всеки ден, возейки се най-отпред на метро без машинист, компенсираше до голяма степен пешеходните ни мъки.
Малайзия, Куала Лумпур
Галерия – тук
Не видяхме слонове, но по погледа на служители от националния парк Таман Негара, които ни посъветваха да опънем палатката си поне между бетонните крака на високото укритие за наблюдаване на диви животни, се досетихме, че парка не защитава само невероятната тропическа гора и насекомите в нея. За добро и ли лошо не видяхме нищо по-кръвожадно от пиявиците, които само чакаха да седнем и на пълчища тичаха към нас.
Малайзия, Таман Негара
Галерия – тук
Пенанг беше първата ни спирка в Малайзия и въпреки развинтващата въображението дума „остров“ липсата на романтични плажове с палми и доста мътното и неприветливо море не бяха сред причините да останем повече от седмица. Изкивство, архитектура, много и преплитащи се различни култури и дори запазена природа събрани на един не-голям остров. И спокойствие, пълно спокойствие.
Малайзия, Пенанг
Галерия – тук
Островите на Тайланд, са определено красиви и екзотични, но разнообразните до безкрай морски обитатели, с всичките им цветове и форми, ме карат да забравя за фотоапарата си и буквално да се потопя в подводния свят. Най-хубавото на лошото време е, че става единствено за разходки сред палмите, плажовете и вечно зелената природа.
Тайланд – Ко Пи Пи, Ко Тао
Галерия – тук
И ако плажовете и островите на Тайланд са с пълно основание основната атракция за туристите, останалата част от страната определено не бива да бъде пренебрегвана. Банкок, плаващите пазари, природата, храмовете, уличната храна – разбира се туристи и чужденци има навсякъде, но все пак е поне леко надникване в живота на тайландците.
Тайланд – Банкок, Краби
Галерия – тук
Пазарът за цветя, на който случайно попаднахме в последният ни ден в Колката и в Индия бе точно отражение на впчеатлението ни от тази страна – безкрайна пъстрота и разнообразие. И не само това, пазарът излъчваше присъщото за Индия спокойствие и липса на всякакво напрежение тотално противоречащи на огромния брой хора на пазара, а и навсякъде другаде.
Индия, Колката
Галерия – тук
Да обикаляш непознат голям град, без никаква конкретна цел и посока, определено има своя чар. И докато уличните бани и рикшите, задвижвани от една човешка сила, са навсякъде, града има и своите скрити тайни, които се разкриват само с късмет и дълго бродене. Както в много други градове по света, и в Кoлкaта има цели улици и дори цели квартали, в които се продава или произвежда едно и също нещо – например обувки. Завиваш по съседната улица и там всичко се сменя – работилници за статуи.
Индия, Колката
Галерия – тук
При първото ми пристигане в Калкота в началото на пролетта, много се чудих на идеята за стотици вентилатори разположени над пероните на гарата, висящи почти в нищото някъде под тавана намиращ се двадесетина по-високо. Месец по-късно идеята ми изглеждаше брилянтна. Въпреки безумните жеги, месото продавано по улиците и на пазарите няма много време да се развали. В многомилионния град търсенето и предлагането са се напасвали с години, а липсата на хладилници запазва животните живи поне още няколко часа.
Индия, Колката
Галерия – тук