Категория: Етиопия

Снимки направени по време на пътешествието ни в Етиопия

август 6, 2012 Светът, Африка, Етиопия Post a Comment

Соф Омар

Соф Омар, Етиопия

 
Може би от чист мазохизъм или от инат, решихме да видим колко различен може да е климата в Етиопия на разстояние от стотина километра. След като прогизнахме и се намръзнахме добре в Харена, следващата ни цел беше селото и пещерата Соф Омар. От всичко, което имахме като информация за това място, най-запомнящото се беше пустинния горещ климат и почти пълната невъзможност да се стигне до там без собствен транспорт. След като за трети път бяхме на кръстопътя, от където се тръгва за Соф Омар, отново имаше не малко чудене дали трябва да се отклоняваме сто километра от посоката ни към Омо, само за да видим някаква пещера, за която почти нищо не знаем, но която е много почитана от местното население. За сметка на това случайността, че бяхме в точния момент, така че да стигнем навреме за пазарния ден, без да губим време в изчакването му, наклони везните и се отправихме на там.

Галерия – тук

История – тук

юли 24, 2012 Светът, Африка, Етиопия Post a Comment

Харена

Харена, Бале, Етиопия

 
Националният парк Бале е условно разделен на две доста различни една от друга части. Основно в полезрението на туристите са високите голи плата, където са и всички маршрути за разходки. Другата, по-голяма, но почти не посещавана част на парка е покрита с гъсти вековни гори. Пътеките в гората не са ни най-малко направени за туристи, а се използват от хората обитаващи полулегално парка и стигат до кошерите направени от издълбани дънери, закачени високо в короните на дърветата или до бамбуковите гори, които се използват за надежден строителен материал. Информацията, която намерихме за гората Харена беше доста оскъдна. За наша голяма радост нежеланието на момчето, което ни водеше през високите части на Бале да се разхожда още няколко дни с нас пеша, а не с джип, както повечето хора правят, беше по-голямо от желанието му за още няколко дневни надници и на драго сърце ни разказа как най-лесно да стигнем и разгледаме гората. Идеята му беше да се доберем с рейс до малкото село Рира и от там да си правим еднодневни екскурзии в гората

Галерия – тук

История – тук

юни 28, 2012 Светът, Африка, Етиопия Post a Comment

Планината Бале

Bale Mountain

 
За Бале ще се опитам да напиша и да разкажа, защото снимането на такива пейзажи не ми се отдаде. Безкрайни, безкрайни плата. Безкрайни долини. Всичко се простира до където стига погледа, а и продължава след това. В Симиен следващите лагери се виждаха, просто стигането до тях беше с много повечко слизане, качване и въртене. В Бале разстоянията са огромни, но теренът е много лесен за ходене. Офисът на парка се намира на 3200 м надморска височина, а най високият връх в планината е 4377 м. Офисът е и най-вероятно най-ниското място в парка, на което бяхме. Всичко е плавно, спокойно и безкрайно. Този терен позволява навсякъде в парка да може да се отиде на кон. Хората от селата в парка също се придвижват на коне. Това е и атракцията за туристите – преходи на коне. Знаехме това, но някак го подценихме, а разстоянията между лагерите също са сметнати за придвижване с кон. Наистина няма никакви стръмни изкачвания или слизания по-дълги от час, но също така няма и преход по-къс от 20 километра.

Галерия – тук

История – тук

юни 19, 2012 Светът, Африка, Етиопия Post a Comment

Лалибела

 
Достигнахме Лалибела. Бяхме слушали и чели много и с нетърпение очаквахме срещата с уникалните скални църкви. И те наистина са уникални. Колкото и снимки да бях видял, величеството им може да бъде усетено само на място. В града има 11 църкви. Три комплекса на неголямо разстояние един от друг. Дълго време стояхме върху скалата, представяйки си как е изглеждало всичко преди 1500 години. Хълмовете от масивни скали бяха прокопани от множество тунели, а църквите изградени от самата скала. След отделянето на каменния паралелепипед – бъдеща църква от основната скала, е започвало самото изграждане на църквата. Чухме множество легенди, както и много псевдо научни твърдения относно времето и начина, по който са били построени църквите. Основната версия, разпространявана от официалните и лицензирани водачи е, че десет от църквите са построени от цар Лалибела за двадесет и няколко години, с помощ лично от Господ. Колкото цар Лалибела е изкопавал през денят, Господ е изкопавал още толкова през нощта. Само една от църквите е построена от жената на цар Лалибела, естествено пак с помощта на Господ.

Галерия – тук

История – тук

юни 16, 2012 Светът, Африка, Етиопия Post a Comment

Корем

 
След Мекеле целта ни беше град Корем. Да, странно съвпадение, но така се пише и така се произнася името му. Насочихме се към Корем, тъй като бяхме прочели за близкото езеро, обитавано от множество птици,а също така и за многобройните пътеки из зелените хълмове в неговите околности. Думата зелено определено не се връзваше с представите ни за Етиопия, която бяхме видели до момента. За наше огромно учудваме и радост тук наистина се оказа едно тотално различно място. Надморската височина е същата като в Адис Абеба или около 2500м, но тук реките текат целогодишно и въпреки, че дъждовният сезон е отминал преди 7 месеца, всичко е безумно зелено.

Галерия – тук

История – тук

юни 14, 2012 Светът, Африка, Етиопия Post a Comment

Аксум и около него


 
Аксум се оказа по-малък от моите представи, но все пак един от малкото градове с банкомат, а той определено ни беше необходим. Тук хем банкоматите се изключителна рядкост, хем носенето на много кеш не е опция, дори само заради огромните пачки, които реално изобщо не са много пари. През следващите няколко дни успяхме да поживеем в този град. Обиколихме всички исторически забележителности, хванахме пазарния ден и дори видяхме какво се продава на пазара за животни и как се избира бик. Намерихме и ресторанта, в който ходят всички местни и съдейки по намаляващите всеки ден цени и радостта на персонала, почти станахме едни от тях. Не знам дали ме привличаше повече отношението към нас или вкусното месо, но за Яна съм сигурен кое е, тъй като вегетариански ястия просто нямаше.

Галерия – тук

История – тук

юни 12, 2012 Светът, Африка, Етиопия Post a Comment

Около църквите на Тиграй


 
Към скалните църкви на Тиграй се насочихме не толкова заради самите църкви, колкото заради природата около тях. От равното поле в далечината пред нас стърчаха червеникави скални планинки. След тях пак пустош и отново скали. Надявахме се да намираме подходящи за спане места между селата, през които минаваме. Още първата вечер видяхме, че това ако не невъзможно, ще е доста трудно. Цялото поле бе осеяно с къщи и ниви около тях. Не можехме да повярваме, че колкото и да вървим няма едно ненаселено петно земя. Колкото и да е голяма държавата нейните 82 милиона население добре са я населили.

Галерия – тук

История – тук

юни 10, 2012 Светът, Африка, Етиопия Post a Comment

Симиен

Simien Mountain
 
Имайки време, ние избрахме да прекараме 12 дни в планината Симиен и с помощта на служител на парка съставихме маршрут, стигащ до най-високия връх – Рас Дашен (4543м) с връщане от него към друго градче на главния път – Ад Аркай, минавайки и през ниската част на планината. До този момент никой от нас не беше ходил с придружител – скаут. Тук това е задължително. Туристите трябва да имат въоръжен скаут, а мулето, мулярът, водачът говорещ английски и готвача са незадължителни, но възможни опции.

Галерия – тук

История – тук

юни 6, 2012 Светът, Африка, Етиопия Post a Comment

Бахар Дар

Бахар Дар

 
Бахар Дар е голям град на брега на езерото Тана. Не втория по големина, както ни обясняваха, но все пак голям. 250-те километра от Дебра Маркос успяхме да превземем за пет часа, сдобивайки се с нови приятели и спътници – бълхи. Занесохме си ги с нас в прекрасната градина на хотел точно на брега на езерото. Градината, която ни представиха като къмпинг, беше истинско райско кътче – цветя, дълбока сянка от всякакви дървета и много птици. Интересните неща около Бахар Дар са изворът на река Син Нил, водопадът на Син Нил и „тайнствените“ манастири в езерото Тана. Първо си избрахме да се разходим до извора на Син Нил. Реката всъщност „извира“ от езерото Тана на пет километра от центъра на града. На картата изглеждаше съвсем лесно. В действителност не беше точно така.

Галерия – тук

История – тук

Scroll to top