Категория: Етиопия

Снимки направени по време на пътешествието ни в Етиопия

октомври 25, 2012 Светът, Африка, Етиопия Post a Comment

Ауаш

Ауаш, Етиопия

 
В Ауаш и Матахара попаднахме по време на постите в дните на Рамадан, който случайно или не се засичаше с някакви двуседмични християнски пости. И в най-топлите части на Етиопия, независимо от жегата през деня, хората си лягат рано и стават рано. Няма я тази нощна активност, както в арабските градове. По време на Рамадан това се променя дори и тук. И в Матахара и в Ауаш нощите бяха дълги. Малко след вечерната молитва животът започваше да кипи. Щастливи хора облечени в дълги роби, досущ наподобяващи нощници, се скупчваха около извадените на улицата музикални уредби, и надвиквайки се със силната музика изяждаха стабилни количества чат. Други използваха нощта за работа. Всички ресторанти гъмжаха от хора, магазините светиха ярко, привличайки и хора и нощни пеперуди, а сферата на услугите беше представена от хора наизвадили шевните си машини на улицата, прекрояващи някоя друга роба или сътворяващи нови мъжки костюми.

Галерия – тук

История – тук

октомври 12, 2012 Светът, Африка, Етиопия Post a Comment

Мурси

Мурси, Етиопия

 
Мисля, че ако някой си представя нещо когато чуе за племена в Етиопия, то това е племето Мурси. Нарисувани с бяло тела, множество белези за декорация и най-вече жени с огромни керамични дискове закрепени в дупка на долната им устна. Несъмнено, това е главната атракция за туристите идващи в южната част на долината на река Омо. За разлика от останалите племена, които всеки може да види на ежеседмичните им пазари, Мурси живеят доста далече от „цивилизацията“ и не посещават масово нито един пазар.

Галерия – тук

История – тук

октомври 6, 2012 Светът, Африка, Етиопия Post a Comment

Каро

Каро, Етиопия

 
Каро са най-малобройното племе в южната част на долина на реката Омо. Хората от това племе живеят в три села на брега на реката. До преди пет-шест години броят им е бил под 1500, но сега вече са около 8000. Както и в цяла Етиопия, населението се умножава със страни темпове. Каро са известни с риболовните си умения. Те са тясно свързани с реката и рибата в нея, от където идва и името им. Кара на местния език означава риба.

Галерия – тук

История – тук

октомври 2, 2012 Светът, Африка, Етиопия Post a Comment

Турми

Турми, Етиопия

 
Турми е почти най-отдалеченото от селата намиращи се на единствения път в южната долина на Омо, проходим и през дъждовния сезон. Може би за това и хората бяха най-малко променени от модерната цивилизация. Или поне така изглеждат на външен вид. Почти няма тениски и пластмасови боклуци. Колкото по-дълбоко влизахме толкова по-истинско ставаше. И така мислехме до момента, в който едно след друго младите момичета започваха да ни заговарят на чуден английски. И то не толкова за да ни питат кои сме, от къде сме, а за да ни кажат, колко пари ще ни струват снимките им, и че нямат нищо против да правим този бизнес.

Галерия – тук

История – тук

септември 20, 2012 Светът, Африка, Етиопия Post a Comment

Прескачане на бикове

Прескачане на бикове, Етиопия

 
Ритуалът с прескачане на бикове е се организира за всяко младо момче от племето Хамар, за което е решено, че е настъпил моментът да стане мъж. Причините за това решение може да са много – възрастта му,  това че се е наложило да стане глава на семейството или просто амбицията на баща му, както беше случая с церемонията на дванадесет годишното момче, на която ние присъствахме. Сезонът, в който се организират тези прескачания, е свързан със събирането на реколтата, тъй като това е периодът, в който има най-много храна и момчетата имат повече сила. За още повече сила дни наред преди важното събитие се пие и смес от мляко и кръв от крава, но на това ние не станахме свидетели. В ритуала, продължаващ цял ден, момчето участва само за броени минути. Основна роля имат жените, близки на семейството му.

Галерия – тук

История – тук

септември 14, 2012 Светът, Африка, Етиопия Post a Comment

Димека

Димека, Етиопия

 
Незнайно защо, но си представяхме Димека като село с пет – шест къщи и нищо повече. Най-вероятно защото знаехме, че до там рейс няма, а единственият начин да се стигне е с някой ISUZU камион, отиващ на там. За наше голямо учудване това не беше съвсем така. Селото е център на територията на племето Хамер и съответно там са няколкото административни бараки, няколкото магазина и дори няколко хотелчета.

Галерия – тук

История – тук

септември 5, 2012 Светът, Африка, Етиопия Post a Comment

Кай Афар

Кай Афер, Етиопия

 
Кай Афар е малко село на главния път за Джинка – столицата на областта Южно Омо, което два пъти седмично се изпълва с хора идващи на пазар. Това е идеалното място за срещи с племето Бана. Докато се лашкахме в рейса в очакване на най-интересните ни преживявания в Етиопия, Яна, която седеше до прозореца, започна да издава странни възторжени звуци и да ме дърпа за ръка. И двамата не можехме да повярваме, че пастирите вървящи със стадата си по главния път са едно към едно със снимките, които сме гледали във фото албумите за хората от Африка. Беше невероятно странно и приятно усещане. Тези хора бяха на една ръка разстояние от нас, а сякаш само ние ги забелязвахме.

Галерия – тук

История – тук

август 22, 2012 Светът, Африка, Етиопия Post a Comment

Консо

Консо, Етиопия

 
Пристигнахме в Консо точно за пазарния ден, в който се събират хора от всички околни села. За разлика от всичко друго в Етиопия, пазарите тук не започват в шест сутринта, а към обяд. И това не е защото хората са по-мързеливи, а защото вървят пет-шест часа, за да стигнат до мястото. На пазара всеки продава най-причудливи неща. Продават се подправки, всякакви житни култури, животни, плодове, коренчета, олио… Мъжете продават и купуват само добитък, всичко останало е женска работа. Има разбира се и китайски тениски и фенерчета, които са модерните придобивки. Нас най-много ни привлече мястото, на което се продават дърва и слама. До късен следобед продължаваха да прииждат нови и нови жени, носещи тези ценности в малко по-големия град Консо. До края на пазара повечето дърва и слама останаха непродадени и жените се натовариха отново и ги понесоха по дългия път обратно.

Галерия – тук

История – тук

август 17, 2012 Светът, Африка, Етиопия Post a Comment

Арба Минч и Дорзе

Арба Минч и Дорзе, Етиопия

 
Представата ни за Арба Минч не се различава много от начина, по който го виждат и самите етиопци – банани, хипопотами и крокодили. За разлика от последните две, бананите наистина са навсякъде. Забавното беше, че освен бананите, и крокодилите се отглеждат за продан, а не си живеят свободно в езерото, както е било някога. Държавната ферма, която посетихме, отглежда животни за експорт на кожата им. По-лошото е, че не си ги развъждат сами, а събират яйцата на дивите крокодили, останали в двете големи езера до Арба Минч. Най-вероятно това е и причината да видим само два крокодила за двучасовата ни разходка с лодка. На лодката бяхме с един германец, който ни каза, че преди пет години, когато е бил на същата разходка, на брега на езерото почти е нямало празно място дори само за още един крокодил. Поне от липса на диви хипопотами не можем да се оплачем. Както се носехме по водата с изключен двигател на лодката, около нас, като на електронна игра, изскачаха глави на хипопотами, възмущаваха се от нашето присъствие на тяхна територия, гледаха ни няколко секунди и отново изчезваха.

Галерия – тук

История – тук

август 9, 2012 Светът, Африка, Етиопия

Ауаса

Ауаса, Етиопия

 
Петстотин километра в Етиопия, дори и по асфалт, спокойно могат да отнемат над дванадесет часа. За да не си причиняваме това, решихме да разкъсаме пътуването си на юг с престой в Ауаса. Градът е столицата на южните нации, националности и народи. Ауаса се намира на брега на едноименното езеро. Около него има невероятно хубава алея за разходки. Най-учудващото са пейките. Това е първото място за нашите три месеца и половина в Етиопия, на което има пейки. Другото впечатляващо в Ауаса е рибният пазар. Езерото, пазара и ресторантите са на метри едно от друго и цикълът се затваря пред очите на купувачите и зяпачите. Лодката пристига, двама трима се захващат с отплитането на рибите от мрежата и пълненето на щайги с тях. След това щайгите се носят на двадесетина метра в халето, служещо за пазар, и там започва чистене и пазарене. Малко по-натам е и скарата.

Галерия – тук

История – тук

Scroll to top