Етикет: Пирин

Събота сутрин крайно време за отдалечаване от София. Колкото и да не съм най-големия почитател на ходене на високо с Алек и К., винаги търчащи неуморно към поредния връх без да ми оставят много време да се заплесвам в снимане, таз седмица реших, че съм склонен към експерименти. От София тръгнахме с току що придобитата и толкова чакана от К. кола и с идея за ходене на Кончето. През нощта беше понавалял сняг, който разбира се беше изненадал всички шофьори и беше довел до безумно задръстване на Владая. Решихме да се спасим през Железница, но това беше само нашата идея, не и на колата на К.. Тя се оказа с летни гуми, които дори не искат да ни качат до Бояна. След доста неуспешни опити, решихме, че това е само началото и щом тук не става е крайно време за друга кола. Следващата беше колата на Гери. Бързо стигнахме до центъра, прехвърлихме багажа и обратно на пътя. Късмета определено не беше с нас. Някъде около хладилника дружелюбен шофьор ни подсказа, че задната ни гума е малко спукана. Това стана на около 50 м по киша от един вулканизатор с огромна опашка от хора стигнали до извода, че сняг и зимни гуми са добра комбинация. Вулканизатора намери време за нас единствено след множеството молби на Гери, в ролята на малко неоправно момиченце и то единствено за да ни съобщи, че от тази гума нищо не става. Сложихме патерицата и дойде време за поредната смяна на колите.