Бахар Дар

Пак поради липсата на пътища, пътуването тук е доста продължително занимание. Малкото асфалтови пътища, минаващи през безброй населени места, са идеалното място за разходки на всякакъв вид живи същества. Хора разбира се, носещи всичко което могат, вървящи бавно с пет – шест метров кол на рамо, но освен тях и всичките им домашни животни, някой от тях също добре натоварени, движейки се бавно, бавно. Заради това, заради жегата през деня, а и заради големите разстояния рейсовете тръгват в 5:30 сутринта. Е поне така казват. В 5:30 човек може да си запази място и да почака на него поне до 6 – 6:30, наслаждавайки се на газовете от двигателите на всички рейсове на автогарата, всеки с ауспух точно пред отворената задна врата на съседния рейс.

Бахар Дар е голям град на брега на езерото Тана. Не втория по големина, както ни обясняваха, но все пак голям. 250-те километра от Дебра Маркос успяхме да превземем за пет часа, сдобивайки се с нови приятели и спътници – бълхи. Занесохме си ги с нас в прекрасната градина на хотел точно на брега на езерото. Градината, която ни представиха като къмпинг, беше истинско райско кътче – цветя, дълбока сянка от всякакви дървета и много птици.

Интересните неща около Бахар Дар са изворът на река Син Нил, водопадът на Син Нил и „тайнствените“ манастири в езерото Тана. Първо си избрахме да се разходим до извора на Син Нил. Реката всъщност „извира“ от езерото Тана на пет километра от центъра на града. На картата изглеждаше съвсем лесно. В действителност не беше точно така. Не защото не можахме да намерим голямата река, а заради военните, охраняващи мостовете над нея, един от които е точно в нейното начало. Докато гледахме множеството къпещи се хора в реката от моста на асфалтовия път, бяхме привикани от един загрижен военен, който настойчиво ни помоли да изтрием всички снимки, на които се вижда дори и малко от водата в реката. Не спорихме с него. Тръгнахме по дигата с надеждата да стигнем до моста в самото й начало, но местните хора бързо ни разубедиха, обяснявайки ни, че там има охрана и е забранено да се ходи. Не само това, но и бяха убедени, че ние сме тръгнали към един от манастирите, за който ни бе обяснено предния ден, че се стига само и единствено с лодка. Така и така искахме да се разходим и приехме тяхната идея. Така поне не трябваше да обясняваме, че се шляем безцелно, разглеждайки природата, което никой не иска да приеме за вярно. Бях чел за ПАПИРУСОВИТЕ лодки, използвани от местните и, че ако сме късметлии може и да видим някоя от тях. Ние имахме и по-голям късмет. Оказа се, че манастирът е наистина на остров, но само на стотина метра от основния бряг и за това местните спокойно се придвижват с една голяма папирусова лодка, на която качиха и нас. На връщане разбрахме, че тази лодка просто се ползва от който има нужда, а бивайки единствените такива, ни се наложи сами да гребем с коловете, използвани за гребла.

До водопадите на Син Нил се стига по доста друсащ едночасов път. Изглежда, че водопадът наистина е бил доста внушителен в миналото, преди да бъде построен ВЕЦ и да бъде отклонена реката. Казаха ни, че сме късметлии, защото в този ден водата не била отклонена, но аз така и не съм сигурен, защото ясно се виждаше от колко повече места някога е падала водата. Въпреки това разходката определено си струваше. Не можахме да издържим на стотиците предложения от произволни местни, всеки от които представящ се за капитан, за разходка с лодка в езерото. Не беше заради желанието ни да се почувстваме туристи или заради манастирите, но след толкова много оферти решихме да видим какво правят всички останали гости на Бахар Дар. Освен няколкото островчета с манастири на всяко, интересното беше да се върнем отново на острова, до който бяхме стигнали сами, но този път като обикновени туристи с моторна лодка. Май бяхме направили впечатление на местните деца, които ни превозиха първия път, защото идеално ни помниха. Изворът на Нил, който беше обявен като един от акцентите на екскурзията, не успяхме да видим отново, тъй като за да не се снима моста, лодките не стигат до там, а само се посочва в далечината – там започва Нил.
nbsp;

Вашият коментар

Scroll to top