Асайта

Асайта, Етиопия

 
Асайта е бившата столица на областта Афар. За разлика от новата, старата столица е много приветлив и оживен град. Насред цялата пустиня наоколо, единствено близостта му до голямата река Ауаш го прави годен за живеене. Афарите са поредните обитатели на Етиопия, нямащи нищо общо със средностатистическите етиопци.

Асайта, Етиопия

Галерия – тук

История – тук

Асайта

Етиопия е странно място. В страната има огромен брой етнически групи и въпреки, че почти всички живеят мирно и в разбирателство, повечето от тях нямат особено добро мнение за другите. Най-забавни са твърденията колко лоши били хората от съседната общност, колко са опасни и затова по-добре да не ходим там. За сметка на това всички знаят, че съседите им говорят същите неща и за тях, и без да ги отричат в прав текст, никой не пропуска да се похвали колко по-гостоприемни и добри са неговите съграждани. За хората, определящи себе си като афари се говореше из цялата страна. Споменавайки на някой, че обикаляме из страната, малцина пропускаха да ни кажат колко опасен е афарският регион и как там не е добра идея да ходим. Афарите обитават пустинните югоизточни райони на Етиопия, място, което всички останали етиопци намират непригодно за живеене. Освен, че животновъдството и земеделието не са особено успешни в безкрайните пустини, температурата, която често превишава 40 градуса, а на места стига и до 60, прави района техен без никаква конкуренция. Може би имено тези сурови условия са направили афарите издръжливи на всичко и по-мъжествени и страховити в очите на останалите етиопци. А може би това се дължи на огромните завити ножове, които са техен неизменен атрибут от времена, далеч преди днешните, в които всеки вече може да си купи калашник.

Асайта е бившата столица на областта Афар. Като изключим главните пътища и градовете на тях, за всички други места обитавани от Афари туристите трябва да имат издадено разрешително. Точно това ни накара да се озовем в новата столица на областта – Семра. Транспортът до там от Ауаш е свързан с доста чакане, плащане на посредници и много нерви. Така пътуват не само туристите, ако такива, с влечение към подобни авантюри, изобщо има, но и местните хора. Нямахме никакво желание да се подлагаме на всичко това и на пук на многото посредници, гонещи рейсовете и взимащи пари и от шофьорите и от пътуващите, ние решихме да пробваме късметът си излизайки от града и махайки на всички коли наред. Предимството да си турист тук беше голямо. За около десет минути чакане и няколко оферти за превоз срещу космически суми, спря едно чисто ново рейсче, превозващо само багажа на някакви туристи, които така и не разбрахме къде са. Забавлявахме се с шофьора, който от толкова возене на всякакви туристи беше свикнал, че трябва да се извинява за всяка неравност по пътя и дори за по-острите завой. Пътищата ни се разделиха малко преди крайната ни цел. От неизвестното за нас градче, в което попаднахме, хванахме на стоп един тридесет и няколко годишен камион MAC. Моделът му беше от времената, в които кабините са се правили толкова големи, че да събират само седалките, без легло или място за багаж. Може би когато е бил по-нов, нашият MAC е можел да вдига над двадесет километра в час, но тези му способности бяха отдавна забравени. В новата столица пристигнахме тържествено в ранния следобед. Влизането в града е впечатляващо. Особено на фона на тристате километра пустош и пустиня, през които бяхме минали, големите модерни стъклени сгради придаваха усещането, че сме влезнали в друг свят. От отсрещната им страна спрямо пътя, бе застроено не голямо комплексче с панелни блокове. Странното беше, че между всички изброени сгради нямаше нито дръвчета, нито трева, нито улици или поне някой друг минаващ човек. Всичко беше пусто, равно и покрито с червеникав прахоляк. Но най-странното беше, когато разбрахме, че трябва да слизаме, защото сме пристигнали. Помолихме поне да ни упътят към центъра или някакво по-обитаем място в Семра, но ни казаха, че това, което виждаме е целия град и ние сме в центъра му. Май точно по този начин си представям населените места около Чернобил. Всичко изглеждаше, като че ли някой го е ползвал до преди малко, но хора нямаше. Дори нямаше къщи за живеене освен панелките, които не вярвам да можеха да съберат дори само служителите в голямата бизнес сграда. Бяхме попаднали в нищото. С учудване открихме малко хотелче, където ни обясниха и цялата идея около призрачният град. Новото, вече от двадесетина години правителство, много искало да почне новата столица на чисто. Избрало си място в пустинята, на около 60 километра от старата столица и на седем от втория по големина град в провинцията Афар – Логия. Построили голяма сграда за община и за всички други административни постове, построили университет и общежития, но така и не успели да накарат който и да било да си построи къща и да направи от сградите град. Всички чиновници предпочели да живеят в Логия, който бил шумен крайпътен град от край време.

Щастливи с нашето разрешително стигнахме в Асайта. За разлика от новата, старата столица е много приветлив и оживен град. Насред цялата пустиня наоколо, единствено близостта му до голямата река Ауаш го прави годен за живеене. Афарите са поредните обитатели на Етиопия, нямащи нищо общо със средностатистическите етиопци. Мъжете афари могат веднага да бъдат разпознати по чаршафите-поли и по големите завити ножове, закачени на коланите им. Отначало си мислехме, че и по бухналите дълги коси можем да различаваме афарите от другите хора в града, но разбрахме, че тези прически са типични само за младите неженени мъже. Завитите ножове бяха просто за украшение и като част от традиционната носия. В днешни времена за респект и самоотбрана и тук хората се кичат с калашници. Това, което най-много ни впечатли, бяха заострените с пила предни зъби на повечето мъже и жени. Естествено това се счита за красиво, но пък и е ясен белег на произхода им. Имаше дами, за които тази украса беше недостатъчна и бяха преминали през нещо, предполагам не по-малко болезнено. Идеите за белези от собственоръчно направени рани, които красяха телата на племената от долината на река Омо, тук бяха използвани за разкрасяване на лицата. Тънки линии определено придаваха повече детайл на бузите и брадичките им, а момичетата с гордост ни ги показваха.

Такава жега, с каквато се сблъскахме в Асайта, не бяхме преживявали никъде другаде в Етиопия. През деня повечето хора се събираха под сенките и най-много притичваха от една към друга. Жегата през деня се стараеше да не изстинем и нощем. Постройките, нагрявани по цял ден от слънцето, правеха спането в тях истински ад. За това и повечето хора спяха на открито. Разхождайки се из града, виждахме легла изнесени пред всяка къща. Дори в нашия хотел се предлагаше услуга спане под звездите. На свечеряване дворът на хотелът се превръщаше в туристическа спалня. Сумати легла се подреждаха едно до друго, а на опънатата над тях жица закачаха комарните мрежи. Хората прибираха багажа и дрехите си под леглото и лягаха да спят. Първата нощ се чудихме какво ли става ако завали дъжд, но втората вечер получихме прекрасна демонстрация. Дори по време на дъждовния сезон, валежите посред бял ден са истинска рядкост. За сметка на това, да вали за малко нощем не е толкова необичайно. Леглата пред къщите в града бяха сложени под стрехи или навеси, но тези в хотела си бяха на средата на двора. Решението се оказа просто – всички хора, дюшеци и багаж влизат бързо в предварително разчистеното кафене и всички заедно чакат дъжда да отмине. Това май винаги става бързо, защото никой не се впечатли от цялото местене.

Scroll to top