Константин Буюклиев
Не видяхме слонове, но по погледа на служители от националния парк Таман Негара, които ни посъветваха да опънем палатката си поне между бетонните крака на високото укритие за наблюдаване на диви животни, се досетихме, че парка не защитава само невероятната тропическа гора и насекомите в нея. За добро и ли лошо не видяхме нищо по-кръвожадно от пиявиците, които само чакаха да седнем и на пълчища тичаха към нас.
Малайзия, Таман Негара
Галерия – тук
Представата ни за Арба Минч не се различава много от начина, по който го виждат и самите етиопци – банани, хипопотами и крокодили. За разлика от последните две, бананите наистина са навсякъде. Забавното беше, че освен бананите, и крокодилите се отглеждат за продан, а не си живеят свободно в езерото, както е било някога. Държавната ферма, която посетихме, отглежда животни за експорт на кожата им. По-лошото е, че не си ги развъждат сами, а събират яйцата на дивите крокодили, останали в двете големи езера до Арба Минч. Най-вероятно това е и причината да видим само два крокодила за двучасовата ни разходка с лодка. На лодката бяхме с един германец, който ни каза, че преди пет години, когато е бил на същата разходка, на брега на езерото почти е нямало празно място дори само за още един крокодил. Поне от липса на диви хипопотами не можем да се оплачем. Както се носехме по водата с изключен двигател на лодката, около нас, като на електронна игра, изскачаха глави на хипопотами, възмущаваха се от нашето присъствие на тяхна територия, гледаха ни няколко секунди и отново изчезваха.
Галерия – тук
История – тук