Галерия – тук
Константин Буюклиев
Кукерският фестивал в Перник е другото място освен абитуриентските балове, на което ходя със слушалки в ушите и силна тежка музика звучаща от тях. Хората ходели да се потопят в атмосферата, но на мен ми идва малко в повече. Ако имаше и с какво да си запуша носът щях да съм още по-щастлив. Определено нямам нищо против идеята на кукерите, съзнавам, че това да са шумни е част от ритуала, но просто не мога да чуя собствените си мисли, още по-малко да изкарам шест седем часа.
Като изключа гореспоменатите ми проблеми, фестивалът е едно забавно мероприятие. Събират се групи от цяла България дори и от извън нея. Всички те минават бавно по главната улица, чакайки редът си да излязат пред журито на площада. От двете страни на парада се скупчват множество зяпачи, катерещи се по всички възможни парапети и кошчета за боклук и подскачащи от крак на крак в студеното време. Зад многото хора дошли да видят стария български обичай е разположено множество от малки бързо подвижни кашонени сергийки, на които се продават всевъзможни боклуци – от китайски електроника през захарен памук до домашно вино в малки бутилки от минерална вода.