Атари

Атари, Индия

 
Дълго време след разделянето на Индия и Пакистан, граничният пункт Вага е бил единственото място, на което по суша е можело да се премине границата между двете държави. Освен с това, граничният пункт е доста известен и с ежедневната церемония по затваряне на границата през нощта. От нещата които бяхме гледали и чели, церемонията изглеждаше нещо като смесица между театър и цирк и за по-интересно с главни герои военни. С две думи нещо, което бивайки в Индия, изобщо не искахме да пропуснем.

Индия, Атари

Галерия – тук

История – тук

Агра

Агра, Индия

 
Да, Тадж Махал е нещо, което си струва да се види лично. Картички, снимки, писания толкова много, че няма и да се опитвам да ги допълвам, освен със снимки де, но това ще е само за демонстрация, колко нямам и идея как се снимат сгради. Ще споделя мнението си, че наистина е величествен и великолепен, а другото ще пропусна.

Агра, Индия

Галерия – тук

История – тук

Варанаси

Варанаси, Индия

 
Въпреки че Варанаси е милионен град, простиращ се надалеч из равнината на Ганг, нашето внимание и време бяха изцяло подвластни на случващото се на брега на реката и в малките тесни проходи между сградите в близост до нея.

Варанаси, Индия

Галерия – тук

История – тук

Варанаси и Алахабад

Варанаси и Алахабад, Индия

 
Масовото потапяне в реките, сливащи се в Алахабад, беше първия индийски празник, който искахме да видим. Малкото ни опит в Индия ни караше да мислим, че можем просто да отидем ден преди събитието и така „изпреварвайки всички“ да си намерим лесно хотел. Добре, че се заговорихме с готвача в нашия хотел. Човекът беше ходил два пъти на тази Mella, случваща се през дванадесет години, и каза, че толкова хора не можем да си представим.

Варанаси и Алахабад, Индия

Галерия – тук

История – тук

Лъкнау и Каджурахо

Лъкнау и Каджурахо, Индия

 
След няколко часа в Индия дойде време да се сблъскаме с магията на индийските железници. Казвам магия, защото във возенето в индийски влак няма нищо тривиално. Започнахме да учим това изкуство още с първия ни влак и мисля, че дори и месните винаги могат да научат нещо ново. Бяхме подготвени, че за пътя ни от шест часа до Лъкнау запазени места няма как да си намерим за същия ден, но нямахме против да пътуваме и в най-ниската класа, само да достигнем целта си. След три дни в Лъкнау, впечатленията ни бяха различни от очакваното. Индия не изглеждаше нито толкова пренаселена, нито толкова мръсна, колкото мислехме. Следващата ни цел беше малкото градче Каджурахо, известно с красивите храмове и още по-известно с секс сцените, изобразени на тях.

Лъкнау и Каджурахо

Галерия – тук

История – тук

Scroll to top