Ауаса

Петстотин километра в Етиопия, дори и по асфалт, спокойно могат да отнемат над дванадесет часа. За да не си причиняваме това, решихме да разкъсаме пътуването си на юг с престой в Ауаса. Ауаса е столицата на южните нации, националности и народи. Звучи доста помпозно, малко в разрез с това, което видяхме в действителност. Посланикът ни беше разказвал, как когато дошъл за пръв път в Адис преди три години, целият град е бил с режим на тока и са имали ток само за четири – пет часа през нощта. Интернетът е бил по-бавен и от рейсовете, а на липсата на вода през деня още не се е променила и дори ние станахме свидетели на това. Проблемът с тока обаче ни изглеждаше нереален, поне за големите градове. В Ауаса ни направиха демонстрация. Целият град остана без ток от обяд на последния ни ден там. До момента, в който си тръгнахме – към девет на следващия ден, ток все още нямаше. Разбрахме какво щастие е уличното осветление. Особено в Етиопия, където канавките са широки около метър и са поне толкова дълбоки. Обикновено са покрити с огромни бетонни плочи, които липсват на най-причудливи места и ходенето по тъмно си е истинско изпитание. Фаровете на колите и моторите, светещи директно в очите, добавят още едно ниво на трудност. Спомнихме си и за разказите на посланика за бумтящите от всякъде генератори. Предприемачите с възможности са добре подготвени и вечерята на ток, предлагана от по-лъскавите ресторанти, е значително по-модерна от вечерята на свещи. На генератори са по-големите хотели, хубавите кафенета, трите супермаркета разбира се, и дори и едно фото студио. Шумът и миризмата са очарователни.

Ауаса се намира на брега на едноименното езеро. Около него има невероятно хубава алея за разходки. Най-учудващото са пейките. Това е първото място за нашите три месеца и половина в Етиопия, на което има пейки. Нямам обяснение на този феномен, но тук малкото места, на които човек би могъл да приседне са нарочно направени непригодни за това. Подходите са изумителни. Един пример е ограда на градинка, направена от метални тръби между редица колчета. За да не се сяда на тях е използван бодлива тел. Цялата тръба е старателно увита. Пред някой кафенета, архитектите са измислили нещо като бордюрчета, облицовани с плочки. За да не се сяда, върху тях се поставя метална шина с шипове върху нея. Подобен подход се използва и върху трафопостовете и изобщо навсякъде, където на човек би му хрумнало да приседне. Разкошната алея с пейки се оказа и идеалното място за среща с пернатите обитатели на езерото. Дори успяхме да видим два хипопотама, без да наемаме туристическото корабче, което води до тях.

Другото впечатляващо в Ауаса е рибният пазар. Езерото, пазара и ресторантите са на метри едно от друго и цикълът се затваря пред очите на купувачите и зяпачите. Лодката пристига, двама трима се захващат с отплитането на рибите от мрежата и пълненето на щайги с тях. След това щайгите се носят на двадесетина метра в халето, служещо за пазар, и там започва чистене и пазарене. Впечатляваща е ловкостта на малките момчета, които с едно движение отрязват филенцата на рибите, захвърлят останалото и след това с още едно движение, понякога извършвано с уста, махат кожата с люспите. Напълно възможно е човек да си избере конкретни рибки, които да бъдат изчистени пред него и след това да бъдат приготвени в някое от многото ресторантчета, предлагащи рибена супа и пържена риба.

 

 

 

 

 

 


1 Comment

  1. гери
    август 9, 2012

    Mnogo yako, nikoga ne bi mi hrumnalo da predpriema tolkova dulgo putuvane, izpulneno s tolkova priklucheniya. Oshte po-malko bi mi minalo prez uma da naravya web site za tova! Bravo!

Вашият коментар

Scroll to top