Храната

В началото на пътуването ни бяхме доста притеснени за нашето прехранване. Въпреки, че бяхме подготвени за липсата на храната, с която сме свикнали, тук проблемът в главите ни беше малко по-различен. Имаме 6 месечни визи за Етиопия, а и след това планът е да продължим на юг в Африка, където не очакваме да е по-различно по отношение на храната, която ще можем да намираме. До този момент най-дългото ни пътуване в чужда държава беше малко повече от месец, за което време храната никога не е била проблем, въпреки че, както и в Мароко, така и в Тайланд в магазините нямаше повече продукти отколкото в Етиопия. Тук обаче сме по-близо до живеенето в Етиопия, отколкото до туристи в Етиопия, поне от гледна точка на времето което искаме да прекараме. За това в този пост споделяме нашите притеснения, проблеми и радости свързани с храната.

Ще започна с магазините. Те са навсякъде. Направо не мога да си представя на кой са необходими и по-точно, кой пазарува в толкова много магазин, намиращи се буквално през петнадесет метра. Проблемът е в това, което има в тях или по-точно в това, което няма. Магазините са тип „Смесен магазин“. Във всеки от тях задължително има прах за пране – уви не става за ядене. Има сапун, безценната за нас минерална вода, спагети, бисквитки, огледалца, странни несладки бонбони, козметика, сокове от химикали с картинки на манго на етикетите им, пепси, тоалетна хартия, тонове сухо мляко, сол и насипни макарони и леша. Все още не можем да разберем феноменът със сухото мляко, а също така и със соковете, които са на безобразни цени, отговарящи на 4-5 халби пюре от манго или авокадо.Защо някой изобщо би си помислил да ги купува? И въпреки това, те присъстват във всеки магазин. Разбрахме, че в Етиопия захарта е лукс, и затова тя се слага оскъдно дори и в по принцип сладките неща. Бисквитките тук не са сладки. В малките населени места, които тук са с население до 5000-10000 души, е пълен късмет, ако в някой от магазинчетата се намери консерва риба тон, консерва доматено пюре или пък случайно майонеза. В по-малките градове дори не са чували имената на тези стоки. Последните са продукти, които почти не се консумират от местното население, всички те са внесени от чужбина и цените им са значително по-високи от тези в България. Освен това е възможно толкова да са се задържали в магазина, че дори да им е изтекъл срокът на годност, въпреки че са консерви и той е години. Попаднахме на магазинче, което ни зарадва със 7 буркана майонеза Remia, старателно подредени на рафта, но когато поискахме да купим един от тях, продавачката ни отказа, показвайки ни, че срокът й на годност е изтекъл някога през 2009 година. След това грижливо я върна на рафта. Същото е и положението в големите градове, с единствената разлика, че в градовете с около 100000 души население има няколко магазина, в които има изброените горе продукти плюс евентуално италиански консерви грах и царевица. В трите града с над 200000 население, през които минахме до този момент, открихме и по един два магазина, насочени изцяло към чужденци. В тях наистина има кашкавал, мляко, шоколад, сладка, сникърс, марс, кутийки кола, натурални сокове  за по 7-8лв, десетина вида консерви, вносни перилни препарати, пакетиран европейски ориз, кетчуп, горчица, течен шоколад и дори кутии бонбони. Цените в тях са безумни, но все пак са единственото място, от което успяваме да заредим малко провизии за няколкодневните ни разходки в природата. И като изброявам горните неща, то не е защото за тях се сещам, а защото само тях има. Забавното е контраста между липсата на стоки и марките и страните, в които са произведени тези, които успяваме да намерим. За пример мога да дам последното ни пазаруване, след което се прибрахме щастливи със: грах произведен в Италия, маслини произведени в Испания, горчица от САЩ, холандска майонеза, тайландска риба тон, като единствено медецът и таханът са етиопски.

Разбирайки, че в магазините няма да успеем да поддържаме теглото си, се насочихме към пазарите. Бяхме убедени, че ежедневните продукти, които няма в магазините ще открием там. До някаква степен имахме успех. Намерихме зеленчуци, малко плодове, яйца, кокошки… Лошото тук е, че повечето от тези неща не искаме да ядем. В София, минавайки на образователна лекция в Института по заразни и паразитни болести, докторът неведнъж ни каза, да не ядем зеленчуци. Интересното тук е причината. В Етиопия тоалетните не са на почит. Единственото, което ме спира да кажа колко са по-назад от българите, гледайки поредния етиопец да пикае или … по сред бял ден на произволно голяма улица е факта, че знам как миришат градинката пред Народния театър и гората зад Иракли. Връщайки се към храната, причината да избягваме зеленчуците е, че градинките, в които се отглеждат се използват и за тоалетна. А от там и различните болести. Посланикът ни разказа история за българка, туристка в Етиопия, която му се похвалила, че яла страхотни домати. След два дни, прекарани в тоалетната, се съгласила да отиде в болница, където я излекували от амебата й. Та затова избягваме старателно зеленчуците. Яйцата. Има ги навсякъде. Проблемът е, че тук хладилниците се използват единствено и само за съхранение на бира и безалкохолни напитки, храната няма място в тях. Така че, до колкото е възможно, избягваме и яйцата. Това, което с удоволствие си купуваме от пазарите е мед и плодове. Медът е страхотен, има различни видове, със и без восъчните пити, а и ни дават да пробваме, докато си харесаме. Открихме и тахан в магазините, което в допълнение с меда ни дава добра енергия. Странното е, че плодовете на пазарите не са в такова изобилие, колкото в заведенията за скокове, но банани има навсякъде.

Най-голямо удоволствие от престоят в по-големите градове ни носят така наречените „Juice House“. В тях задължително има сокове или по-точно пюре от авокадо, манго и папая. В някой има и от ананас и гуава. Соковете се сервират в халба за бира и представляват пухкаво пюре от избрания плод, направено на високоскоростен пасатор. На цена от под 1лв. за халба, трудно успяваме да се изритаме от тези заведения. Там закусваме и обядваме. Интересното в Етиопия е, че понятието за бързо хранене не съществува. Няма никакви сандвичи, дюнери, пици. Само сокове, несладки тортички и гевречета или топки от пържено тесто. Всичко останало се сервира в ресторантите. Има два вида ресторанти. Едните, предлагащи единствено локалната кухня и другите, с меню за чужденци. Всичките месни манджи са придружени или направо се сервират върху традиционната етиопска инджера (тънка палачинка). Инджерата се прави от различна смеска от семена, като забърканото тесто се оставя да престои 3 дни, което придава силно вкисналия му вкус. Инджерата се яде вместо хляб, но ако човек си поиска, може да получи и няколко питки. Хлябът тук е разкошен. За такъв хляб в София можем само да си мечтаем.

Вегетарианците могат да се нахранят навсякъде, но изборът им често се свежда до инджера и вървящия с нея сос широ, който е някакво пюре с домати и може би нахуд и разни други неща. Задължително е люто, колкото и да молиш или да ти обещават, че щом не искаш няма да е. Широто се носи врящо в глинен съд или направо излято върху инджерата. За месоядните изборът е малко по-голям. Отново инджерата е подложката и хлябът. Месото е добре изпечено или изпържено, нарязано е на малки кубчета, като вариациите са единствено във соса, с който се поднася. Успяхме да намерим заведение, което се пълнеше с месни хора, сервиращо само месо и бира. Първо всеки минава през нещо приличащо на месарница. Няколко половинки от крави са закачени на метални куки, а пред тях седи усмихнат чичко. Избираш си коя част от кравата и колко грама искаш, чичкото го отрязва и нарязва, слага го в чинийка с номерче, което и ти получаваш и сядаш да чакаш с хабла бира. След десетина минути твоето номерче пристига с глинен съд, пълен с въглени и месото в глинена чинийка над тях, все още готвещо се. По време на великденските пости само слушахме, как след Великден навсякъде ще се яде специално приготвено пилешко, но до сега не сме го открили в нито едно заведение. Всичко, дори и ястията от западната европейската кухня се сервират с прилично количество нарязани в тях люти чушки. Избор няма. Въпреки, че 85% от населеното тук са православни християни, тази религия тук забранява свинското месо, което ние мислихме, че се отнася само за мюсюлманите.

Последното хранително нещо, което трябва да се спомене, е етиопската бира. Има я навсякъде, а количествата, които се консумират по всяко време на деня определено ни впечатляват. Бирата е колкото евтина, толкова и хубава. Особено ме радват касите с по 30 бутилки от 330 мл, разнасяни на магарета, колела, с таксита или на ръка. Единствената бира от 500мл се поднася в онези стари тумбести бутилки, бутилките, които ме връщат в миналото, когато нямаше различна бутилка за всяка марка бира.

След 45 дни пътуване, резултатът от нашата борба с храната и опитите ни за добра хигиена е отслабване с по 5 килограма на всеки от нас, положителни резултати за амеба след лабораторните ни тестове, и малко лекарства, за да се отървем от нея.
nbsp;






 
 
Scroll to top