Адис Абеба

Адис Абеба 13.07.2004 – няма шега, не сме се върнали и назад във времето. В Етиопия това е официалната дата, което е еквивалента на 22.03.2012. Трети ден прекарваме в опит да си починем от двете нощи на път до тук и определено изтощителните финални дни преди заминаването ни. Само че почивката нещо не ни се отдава – обикаляме като луди ужким не толкова големия 3, 5 или 8 според различните теории милионен град.

Билетите ни до Адис бяха от Истанбул през Риад. Пътуването ни започна с нощен рейс до Истанбул, последван от разходка в града, 4 часа полет до Риад, където както и очаквахме, не получихме транзитни визи и ни се наложи да прекараме нощта на приветливото им и прохладно летище. След 13 часа престрой и още 3 часа полет вече бяхме в Етиопия.

Колкото и да ми се иска не мога да кажа, че Адис Абеба ме впечатлява с каквото и да е. Множество хора движещи се пеша или с 40 годишни маршрутки Тойота и въздух десет пъти по мръсен от този в 18:30 в делничен ден на Орлов мост. За сметка на това, почти всички са усмихнати и определено създават усещане за комфорт.

За трите ни дни тук се запознахме с повече интересни хора от колкото си мислех, че ще срещнем за месец. Яна си бе свършила добре домашното и от летището без никакво колебание се настанихме в къмпинг на сред града, създаден и управляван от холандец, в който се събират не само хора с палатки, но и мотористи, минаващи през Адис. Запознахме се с французин, обикалящ Африка от 8 месеца сам с мотора си, който го остави на съхранение тук, докато отиде за месец при приятелката си във Френска Гвинея и след това ще продължи обиколката си.

Запознахме се и с посланика на България. Невероятно отзивчив и приветлив човек, с който бяхме разменили доста имейли преди заминаването ни. Получихме много информация и двата ни часа в приказки минаха неусетно. Разбрахме, че в момента в Етиопия има десетина българи с четирима от които се срещнахме в посолството. Както и, че сме около една пета от българските туристи тук за година.

Днес се запознахме и с двама португалци – баща и син, обикалящи Африка първо по западния, а сега и по източния бряг от 05.07.11, когато е бил и 70-тия рожден ден на бащата. Самият той е прекарал много години в Африка, работещ като строителен инженер и до преди това пътуване никога не е спал на палатка. Цялото им пътешествие е по земя, с едно Рено 4, купено за 750 евро. Прекарват нощите си на палатка в малки села по пътя си, опознавайки и живеейки с местните хора. Разказаха ни за някои от премеждията си, как са изкарали по няколко пъти малария и как са разпознавали и са се оправяли с болестта.

Същите португалци били заговорени на португалски от непознато момиче в нашия къмпинг, което се зарадвало, че има с кой да упражни езика, който изучава. За наше и тяхно учудване, това се оказва третата българка, която те виждат до сега през живота си и то тя е не само третата, но и в същия ден, в който са се запознали с първите двама – с нас. Тя е студентка по медицина в Германия, дошла в Етиопия със стипендия за един месец. След разказа на посланика ни за броя на българите тук, си мисля, че това е някакво невероятно съвпадение.

Малко информация за визите за Етиопия – официално за българи се издават от посолството на Етиопия в Женева. Могат да бъдат 1, 3 или 6 месечни. Всичко по издаването им ми изглежда чиста формалност, тъй като самото посолство предпочита документите да се подават по поща, а не лично. Срещу 64 швейцарски франка се сдобихме с желаните 6 месечни визи. От посолството твърдяха, че ще получим паспортите си 10 дни след изпращането им, но това не беше съвсем така. На дванадесетия ден се обадихме да питаме дали са изпратени, а в отговор разбрахме, че дори нямаме още визи, защото очаквали да им изпратим резервация за самолетен билет. Това изискване изцяло липсваше в описаните на сайта им документи, а според мен, ако не се бяхме обадили, нямаше и никога да разберем за него, а просто щяхме да чакаме. Това, което не проверихме освен по телефона е, че визи могат да се издадат и в посолството на Етиопия в Лондон, но там максималният период за виза е 3 месеца.
nbsp;

1 Comment

  1. Стефан
    март 29, 2012

    Добре написано. Да се ненадява човек. Пиши ги веднага като имаш възможност, щото после се забравя.

Вашият коментар

Scroll to top