Хотел

Хотелите в Етиопия са толкова многобройни, колкото и кафенетата и кръчмите. Хотели има и в най-зачуканите селца и навсякъде се строят нови и нови. Етиопците пътуват много, или по-точно са толкова много, че винаги някой пътува. Като правило всеки тук избягва нощните придвижвания и затова са и хотелите. Като цяло цената изобщо не определя чистотата или което и да е друго качество на хотела. Има безумно евтини стаи за по 2.5 лв., има и хотели с европейки цени. Между най-евтините и тези с цена до към 20 лв. на стая разлика не винаги има. Това, което определено променя много цената, е наличието на топла вода. Това са хотели само и единствено за чужденци и ги има само в по-големите градове. Оставяйки този лукс настрана, в почти всички хотели има поне общ студен душ. Етиопците са доста чистоплътни хора, въпреки че средата, в която живеят, не спомага много за това. Тъй като водата на места в Етиопия е доста кът, тук хората не са големи почитатели на мивките. Такива екстри срещнахме почти единствено в хотелите със самостоятелни бани във всяка стая и то дори не във всички от тях. Отклонявайки се малко от темата за хотелите, етиопците рядко имат течаща вода в домовете си. Както казах, те дават всичко от себе си да се поддържат чисти. И като казвам всичко имам предвид абсурдни гледки като хора, къпещи се и перещи във всякакви водоеми – кални реки, кални езера, локви, реки, които малко по-нагоре по течението се използват за тоалетни, изобщо навсякъде. Въпреки че тук най-модерните обществени тоалетни са мостовете, хората перат и се къпят и под тях. Напълно нормална гледка в Адис е мъж, който любувайки се на гледката от моста, допълва водата в нея. Това посред бял ден и навсякъде в града. Още по-забавното е, че на мостовете с метални перила има специални места, на които една от вертикалните пръчки е избита, така че човек да може да клекне с лице към моста и задни части стърчащи над реката, държейки се за съседните две пръчки. И това е напълно нормално.

Връщайки се на хотелите, много е важен правилният им избор, като тук изобщо не визирам качествата на самите стаи. Изключително важно за здравия сън е местоположението на хотела спрямо църквите, джамиите и баровете. Това са основните източници на силен и непрестанен шум през цялата нощ. Дори имам чувство, че ако не огласят квартала в синхрон, то със сигурност се редуват. Така че, още преди да се пита за стая, човек хубаво трябва да се огледа какви храмове стърчат наоколо и колко са големи колоните на съседните барове. И въпреки всички тези предварителни мерки, винаги има изненади. Дори и най-невзрачните барчета могат да имат скрити уредби, които да превърнат ставането преди пет сутринта за поредния рейс в доста трудно начинание. Може би като някаква компенсация за неприятното пътуване из страната, или дори като стимул за желание за командировки, всеки хотел има почти толкова работещи и живеещи в него проститутки, колкото и стаи. Забравих да кажа, че пътуващите са предимно мъже, а спящите по хотели са 99% мъже. Момичетата, които се появяват само в частта от денонощието, в която човек може да срещне и вампири, струват малко повече от стаите и към седем вечерта окупират столовете в бара в очакване на клиенти. Те са тези, които най-добре знаят коя е най-хубавата стая, с най-удобно легло или ако просто човек се чуди – коя стая има работещ контакт. Какво правят през деня не знам, но сутрин човек може да ги види излизащи една по една от хотелските стаи. Този бизнес процъфтява в почти всички хотели. Независимо колко високоморален изглежда собственика на хотела когато наемате стая или колко празнен е барът в ранния следобед, това изобщо не е гаранция как ще се развият нещата след здрач. Мисля че знакът, по който хората се ориентират, че в даден бар има проститутки е силно надънената музика, макар и в бара никога да няма клиенти. И тази музика не спира поне до два часа през нощта, може би за да заглушава ставащото в стаите. Ако случайно в хотела няма бар с музика, то тогава има билярдна маса. На нея се играе до късно и от рано. Не е трудно човек да започне да сънува, че устата му е джоб на масата, от където всички топки влизат право в главата му. Поне на заспиване шумът навежда точно на тези мисли. Друг източник на шум са колите, паркирани в двора на хотела, около който са подредени стаите. Колкото и да са бедни, етиопците не обичат да гасят двигателите си. Първото нещо, което правят сутрин, е да ги запалят. Може би да загреят на ниската температура на въздуха в Африка. Като екстра към шума от тях, всички изгорели газове се разпределят по стаите на спящите хора.

Естествен по-голям лукс са стаите с баня и тоалетна или поне с едното. Колкото и неоспоримо да звучи, че те са по-добрия избор, това на практика не е така. Очевидно правенето на канализация и сифони не е силата на всички майстори. Резултатът често е усещане, че човек спи в тоалетна с легло, а не в стая с тоалетна. Като цяло това, без което не сме видели стая, е легло, джапанки и гърне. Гърнето, за което аз дълго не вярвах че е такова, се използва от всички отсядащи в хотел. То е толкова задължително колкото и леглото. Хората просто ги мързи да ползват външната тоалетна посред нощ и може би за да не мокрят пръстта пред стаята си, хотелиерите им дават гърнета. Никой не трябва да мисли, че на сутринта някой се погрижва за гърнето от стаята си. Оставят го както си е. Обикновено има стол, маса, крушка и контакт, но всяко от тях може и да липсва. В Етиопия токът определено не достига за всички. Има много градове и села, до които достигат далекопроводи, но те не провеждат електричество или поне не всеки ден. Най-добрият вариант е, разбира се, ток да има през цялото време, но за това няма гаранция и в най-големите градове. Липсата на ток по цял ден не учудва никой. Другият вариант, на който човек може да се надява в по-отдалечените от столицата места, е да има ток поне през нощта. И за това обаче гаранция няма. Стаята може на пръв поглед да има контакт и ключ за лампа, но това нищо не значи. Най-гадни след местата, в които ток просто няма, са тези, в които има само когато електрото реши. В тези градчета, хората не си купуват генератори, защото знаят, че от време на време ток ще има. В най-затънтените места токът е само от генератори. Който си е купил има. В тези хотели човек няма как да се надява на контакт в стаята. Зареждането на телефони и всичко друго трябва да става в някое от специалните магазинчета за ток. В тях човек си оставя електроуреда, получава номерче и до сутринта, бумтящият цяла нощ генератор е свършил работата. Тук е и уловката в хотелите с генератор или още по-лошо тези, в които хората си зареждат телефоните. На фона на общата тишина в града, генераторът се чува почти все едно е на съседното легло. А казвам тишина, защото музиката излиза прекалено скъпо и в градовете без ток спира рано, а все още не сме чули църква или джамия с генератор.

В Етиопия има малария. Това обаче не е накарало всички  хотелиери да сложат комарни мрежи в стаите. Лошото е, че дори и да ги има, те за разлика от чаршафите, които се перат всеки ден, никога не виждат вода и сапун. За нас това ги прави тотално неизползваеми и решихме проблема, като винаги използваме нашата лична мрежа. В началото, докато все още носихме тежкия статив, той се използваше всяка вечер, но не за правене на снимки. Измислихме разкошна система за опъване на комарна мрежа с помощта на статив. За съжаление за друго не влизаше много в употреба и решихме да се разделим с него. За борба с маларията си купихме метална кукичка с резба. Това безценно изобретение се ползва всяка вечер. В началото ми беше малко гузно да дупча таваните на хората, но оглеждайки се в стаите, бързо се примирих с факта, че те са над тези неща. Интересна беше покупката на кукичката, чието име не знаехме нито на английски, нито на амарик. Тук специалните умения на Яна влезнаха в работа, и след бърза скица на желания артикул, магазинерът успя да ни разбере. За първи път да открием, че и в ниските тавани има смисъл. И за лошо и за хубаво, тук хората не са внедрили измазаните бетонни плочи за тавани. Вместо това, под дървените конструкции на покрива, се поставят окачени тавани от фазер или опънати платнища от зебло. И точно вторите понякога са проблем. От една страна, защото разхождащите се по тях плъхове са си пробили дупки, през които винаги е чудим кога ще ни паднат на главата, от друга, защото кукичката ни в зебло много не държи. Нещо почти толкова странно, колкото таваните облицовани със зебло, са и прозорците и вратите. В повечето случаи те са метални или дървени винаги с надеждни заключващи механизми. И в това нищо странно. Странното са стените, на които са поставени. Нямам идея как се постига сигурност, ако стените, на които те са поставени, са направени от кал и слама. Интересното е, че така изглеждат нещата и в нормалните къщи, в които живеят хората. Забавна гледка е добре заключена метална врата, на която дори не трябва да се подпираш, защото ще падне с касата, ако не и с половината стена. За да се запечата изсъхналата пръст по стените и да бъде по-чисто, в много хотели стените са боядисани с блажна боя. В други не са.

Макар и по наши впечатления тук никой да не краде, хотелите нощем се заключват отвсякъде. Ако на прозореца няма решетка, услужливият пазач непременно ще ни напомни, че трябва да го затворим и дори ще седи пред него, докато не го направим. И въпреки че почти всички, ползващи хотелите, стават в четири и половина за рейса, заключените дворове винаги създават една интересна сутрешна постановка. Всеки който иска да излезе от хотела трябва да намери пазача. Той винаги спи в някоя колиба в двора или в някоя стая някъде, но е трудно да се каже къде точно. Това забавление създава интересни сутрешни шумове – тропане по врати и викане. На етиопците им е по-лесно, говорейки амарик, но ние дори и да го открием и разбудим, трябва някакси да го убедим да излезе и да отключи. Тези проблеми са по-чести в южната част на страната, тъй като тук хората залагат на катинари, а не на врати, отключващи се само отвътре.

В по-ниските и топли части на страната, хората са измислили и друг вид хотелска услуга. Наема се само легло, без стая. Привечер купчината пружини с крака се разстилат из двора на хотела, донасят се матраците и на опънатото над легата въже се закачат комарните мрежи. Всички гости спят един до друг с багаж под леглата им, а в случай че завали дъжд, персоналът помага за бързото пренасяне в ресторанта. Не знам дали от там идва и израза на амарик, но в цяла Етиопия не се пита имате ли стая, а имате ли легло. Почти толкова нестандартно е и решението с писоарите в тоалетните. Те са изцяло ръчна изработка. Представляват нещо като мивки, излети от цимент, с единствена разлика, че няма кранче за вода, а и цветът и налепите по тях ги издават. Въпреки наличието им, хората не винаги ги използват. Не съм видял бързащ етиопец, но ако случайно има някой в тоалетната, никой не иска да го чака. В този случай просто се пикае до нея, независимо че са в двора на хотел или ресторант. В добрия случай намират някой скрит ъгъл, примерно зад кухнята, а в лошия се облекчават директно на стената на тоалетната. Това е и източника, поддържащ непресъхващите локви и вади в дворовете. Другото неприятно от хигиенна гледна точка са бълхите, живеещи в хотелските легла. За съжаление цената на хотела далеч не е гаранция за тяхното отсъствие. Лошото е, че и на тях им се пътува, и човек лесно ги пренася в рейса или  в следващия хотел. Докато пътувахме на север, този проблем ни изглеждаше нерешим, но странно, че в останалата част на страната бълхите ги няма. Срещу тях нямаха шанс дори и безценните ни чаршафи във форма на спален чувал, които използваме винаги, въпреки изпраните хотелски чаршафи.

Хубавото по хотелите е, че за цялото ни пребиваване в страната нищо не е изчезнало от стаите ни, а и дори се намират хотели, в които цените за местни и туристи не се различават. Другото, което ни беше доста полезно, е услугата пране, която никой не отказва. Срещу жълти стотинки човек може да се сдобие с блестящо чисти и ухаещи на сапун дрехи. Жените, които всяка сутрин перат десетки чаршафи, са определено майсторки. Предлага се и услугата събуждане по стаите. Няма начин да не успеят да те събудят – тропат и викат докато не напуснеш стаята. Малко неприятното е, че така услугата не е персонална, а събужда целия хотел.

Подкрепете нашето пътешествие

 

aaa

1 Comment

  1. hho generator
    януари 26, 2015

    Гледайки тези хотели не ми изглеждат като място на което си отишъл да почиваш, а като затвори или като в лудницата не че съм била на , което и да е от тези места.Явно за тях е висок стандарт, но се вижда че са бедни страни, или по скоро населението в тях е бедно.Има толкова много починали деца годишно, толкова гладни и беди, че е добре да се замислим над това,което имаме ние и как харчим водата.

Вашият коментар

Scroll to top